Автоматичната трансмисия става все по-поулярен избор в новите, а вече и в по-старите автомобили. Причините са комплексни. Например, комфорт, удобство, по-приятно шофиране в натоварен трафик, ремонтите и обслужването са вече на по-достъпни цени и не на последно място – стават все по-икономични от гледна точка на разход на гориво.
Тук ще разгледаме трите най-често срещани автоматични трансмисии в съвременните автомобили.
Традиционен автоматик (хидротрансформатор + планетарна система)
Това е най-често срещаният автоматик. Хидротрансформатора е заместител на съединителя, представлява кръгла затворена капсула, от две части, пълна с трансмисионно масло, като на двете срещуположни страни има „перки“. Едната перка се задвижва от двигателя и въртеливото движение се предава на срещуположната от изблъскания работен флуид. При ниски обороти, “перката” задвижвана от двигателя просто не може да движи автомобила и просто се върти на свободно. Така, автомобил с такава трансмисия на практика не може да се “угаси” по погрешка, както може да стане при ръчните скоростни кутии. След хидротрансформатора, движението преминава през редица зъбни колела подредени в така наречената планетарна система. В тази система спирането и отпускането на някои от зъбните колела, води до различна скорост предавана към колелата. Тази трансмисия можем да срещнем при Mercedes, BMW, повечето модели на Audi и др. Mercedes си произвеждат сами своята автоматична трансмисия, а BMW например, разчитата на фирмата ZF.
Автоматична трансмисия с двоен съединител (DCT или DSG)
Казано просто, тази трансмисия е съставена от две обикновенни ръчни скоростни кутии. Едната е за нечетните скорости, а другата – за четните. Възката от двигател към скоростна кутия се осъществява посредством два отделни съединителя, по един за всякак от кутиите. Превключването на скоростите и задействането на правилния за момента съединител се контролира от компютър. Среща се предимно при Volkswagen, Skoda и други от VAG групата
Вариаторна трансмисия (CVT)
Връзката между двигателя и скоростната кутия се осъществява с хидротрансформатор, но след това, вместо зъбни колела са разположени две въртящи се макари с променлив диаметър. Свързани са със стоманен ремък. Тази трансмисия също се нарича безстепенна, заради свойството да се настройват всякакви вариации на предавателното число. Тоест ако традиционен автоматик има например 5 скорости (предавателни числа), то при безстепенната комбинациите са безкрай. Диаметъра на макарите се контролира от компютър и винаги са настроени в най-изгодното положение. Смятат се за най-икономичните автоматични скоростни кутии. Срещат се в Nissan, Toyota, Honda и някои модели на Audi.
А тук може да видиш сравнение между автоматична и ръчна скоростна кутия
Вход / Регистрация